История на годежния пръстен и брачната халка

Носенето на брачни халки е обичай, разпространен в голяма част от света. Макар че корените му са още в древността, той води началото си от средновековна Европа. Вероятно няма да ви изненадам като кажа, че те са произлезли от годежните пръстени.

В миналото, в почти всички култури, бракът е бил сделка от голямо значение за родовете на младоженците и съответно се е договарял от техните родители и семейства. Годежът е означавал, че сделката е договорена, а даването на скъпоценен пръстен е било залог за изпълнението й.

Затова годежните пръстени присъстват в традициите на много различни народи и култури. Брачните халки обаче са възникнали след като Църквата е възприела и видоизменила предхристиянския обичай за подаряването на годежен пръстен.

Как се е появил годежният пръстен

Най-ранните исторически сведения за подаряване на пръстени при сгодяване са от древна Гърция. Смята се, че гърците са възприели носенето на пръстени от Египет след завладяването му от Александър Велики.

В онази епоха годежът се е правел чрез официална церемония, а пръстените са участвали в нея като част от даровете за семейството на булката. За разлика от египтяните, които влагали религиозен смисъл и символика в носенето на пръстени, за гърците те представлявали ценност най-вече заради стойността на златото, от което са направени.

Истинската родина на годежните пръстени обаче е Римската империя. Именно там те стават символ на обвързване и вярност. Когато римляните завладяват Гърция, те възприемат носенето на пръстени и естествено започват да ги използват в церемониите при годеж.

Прословутото римско право подробно урежда брачните отношения и въвежда брачните договори. Семействата на младоженците уточнявали условията на договора във времето между годежа и сватбата. Така даването на пръстен на бъдещата булка придобива нов смисъл – да служи като залог за намеренията на жениха до сключването на брака.

Защо брачната церемония включва пръстен

През 4-ти век, когато християнството се налага като официална религия в Римската империя, подаряването на пръстен при годежа вече е станало повсеместен обичай. Съответно, тогавашната църква го възприема като нещо естествено и го включва в ритуалите за годеж.

Именно чрез тези ритуали, Църквата разпространява традицията с годежния пръстен из цяла Европа, откъдето по-късно тя се пренася и в други части на света.

С течение на времето обаче, поради самият си характер, годежът се превръща в по-частно събитие. Макар и договарян предварително, той не е окончателен като брака и често бил развалян. Затова прекалената официалност на годежа била нежелана и църковният ритуал съотетно бил избягван.

Църковните канони обаче трудно се променят и затова в деня на сватбата църквите провеждали и двата ритуала – за годеж и за сключване на брак. Постепенно двата ритуала се сляли и така подаряването на пръстен станало част от брачната церемония, откъдето в по-нови времена преминало и в гражданската.

Как венчалният пръстен става различен от годежния

Включването на пръстена в църковния сватбен ритуал обаче не променило вековната традиция на подаряване на пръстен при годежа като залог за вярност и като част от даровете за семейството на булката.

Това наложило да се осигурят два отделни пръстена, един за годежа и друг – за  сватбата. Съществувала и практика при венчавката да се използва годежния пръстен, който се прехвърлял от едната ръка на другата.

Въпреки това, масово се наложил обичаят с отделните пръстени, като годежният ставал по-луксозен и изящен, с цел да демонстрат богатството на жениха и рода му. Пръстенът за църковния ритуал останал по-семпъл и с времето еволюирал до халка.

Кога мъжете започват да носят брачни халки

Ако нищо от казаното дотук не ви е изненадало, този факт има шанса да го направи: мъжете започват да носят брачни халки едва през послените сто години.

До началото на двайсети век сватбените пръстени се носели предимно от жени, въпреки че някои църкви насърчавали размяната на сватбени пръстени като начин да поддържат мъжете верни. По време на световните войни, войниците започнали да носят сватбени халки, за да си спомнят за съпругите си, докато са далеч от дома. След Втората световна война обичаят бързо се разпространил и през втората половина на века обхванал голяма част от света

Как се е развивал дизайнът на брачните пръстени

В древна Гърция при годеж се подарявали златни пръстени. Римските закони обаче предвиждали редица ограничения върху правото на притежание и носене на злато, затова хората носели пръстени от мед, бронз и желязо. Най-масови станали железните пръстени, тъй като най-много хора имали право да ги носят.

Римските пръстени често изобразяват мотиви, символизаращи статута на съпругата, който й дава контрол върху стоките за домакинството. По-късно римляните започват да персонализират пръстените си, като гравират свои портрети. Друго често срещано изображение е ръкостискане – две десни ръце, сключени заедно, като знак на договор и партньорство.

От 4-ти век нататък златните пръстени стават все по-пищни. Пръстените, изобразяващи ръкостискане, и пръстените с портрети остават популяни в Европа и през средновековието. Този дизайн често е правен от злато, инкрустирано върху тъмен камък като оникс, карнеол, гранат или аметист.

През Ренесанса, на пръстените се поставят все повече скъпоценни камъни. Появяват се пръстените с диаманти, които добиват широка популярност през Викторианската епоха.

Защо годежните пръстен са винаги с диаманти

Диамантите са били един от многото видове скъпоценни камъни, които се използвали за годежни пръстени чак до 30-те години на 20-ти век. По време на Голямата депресия, пазарът на диаманти рязко се свил, което причинило финансови загуби на производителите им.

Тогава най-голямата компания за диаманти, De Beers, започва мащабна кампания, целяща да превърне диамантите в символ на романтиката и емблема на успеха. Фирмата щедро спонсорира холивудски продукции, обсипва звездни актриси с бижутата си и възлага на художниците Пабло Пикасо и Салвадор Дали да направят рекламни плакати за кампанията.

Известната песен на Мерилин Монро „Diamonds are a Girl’s Best Friend“ от филма „Мъжете предпочитат блондинки“ също е част от тази кампания. В крайна сметка, De Beers спасява бизнеса си, но и налага цяла нова култура в съвременното общество.

По този начин, една хилядолетна традиция бива допълнена с новосъздадения обичай годежния пръстен непременно да е с диаманти.

Венчалните и годежните пръстени преди и сега

Годежните и венчалните пръстени, както в миналото, така и сега, символизират ангажираност, любов и преданост. В миналото брачните халки означавали обещание, договор между двойката и двете им семейства. Те също били и депозит, който показва, че обещанието на един мъж е „добро като злато“.

През последните десетилетия сватбените халки са израз на партньорство и обет за вярност, които се носят и от двата пола. Те са неоспорим символ на брачния съюз и неизменен знак на любовта по между им.