Български сватбени обичаи 3: сватбеният ден и взимането на невестата

Ето, че сватбения ден е дошъл. Всички трепетно се подготвят, за да изпълнят своите функции.

Предварително определените роднини, които ще отидат за невестата се наричат сватове. Колкото по- богата е сватбата, толкова повече са сватовете.

Най- напред пред групата върви гайдарят, защото сватба без музика не може. След това вървят всички сватове – младоженецът, деверът, кум, кума, стари сватове, предвестителят, заложникът, зълви, приятели на момъка.

В неделя сутрин сватовете се събират в момковия дом. Кумът се взима тържествено, с музика и знаме. Всички сватове носят неща, които набъбват – фасул, царевица, жито – за да набъбва късметът на младите.

Тръгване на момъка

Вече готов за тръгване, момъкът отново се опрощава с родителите си- целува им ръка и иска прошка.

На излизане майката излива вода пред прага и посипва сина си и сватовете с жито. Водата е символ на това всичко да тече и минава като „по вода“. Водата е също и граница – преминаване в един нов свят, този на невестата, на нейните родинини. Накрая майката разпасва пояса си, за да мине цялата сватба по него. Това отново е свързано с идеята, че предстои дълъг път и извървяването на прехода от момък ерген до женен мъж, глава на семейство и бъдещ родител.

След излизането на момъка, сватбата се разсича от двама души, застанали на портата с два ножа. Поставя се червен пояс, опънат на два пръта от двете страни на портата и сватбата минава под пояса. За да се предпази момъкът от магия, пред него винаги вървят негови роднини, те да я настъпят, не той.

Най- напред върви деверът, който носи знамето, след него е другия девер с бъклицата, кумът, старият сват, младоженецът, приятелите му. Предвестниците бързат кой пръв ще стигне до дома на девойката, за да съобщят, че са тръгнали сватове. При пристигането си, биват дарявани с кърпи, черпят ги с вино.

Предвестниците бързат да се върнат към сватбеното шествие, за да съобщят, че в момината къща вече ги чакат. По пътя се изпълняват всички желания на кума, заложникът прави смешки, жените пеят и играят.

Изпитания и влизане в моминия двор

С наближаването на моминия двор, препятствията не закъсняват. Роднините на невестата са добре подготвени  – преграждат пътя, крият невестата, искат откуп и др. Сватовете обаче, винаги намират начин да се справят с препятствията и да продължат пътя си напред.

Най- голямото препятствие ги чака пред портите. Това е своеобразна граница между чуждото и своето, между близките и чужди хора, между дома и външния свят.

Обикновено портите са залостени, млади момчета пазят добре вратата отвътре, препречват пътя. Сватовете от страна на момчето пък здраво се борят, бутат, напират да влязат. Понякога нещата са така организирани, че искат да изпитат сръчността и бързината на момковите сватове. Най- честата задача е да превземат моминото знаме, което е скрито на труднодостъпно и високо място. На високо може да има сложени и други неща – ябълка, китка, звънче. Целта е да се преодолеят и да се демонстрара желание за преминаване през препятствията, за да достигнат до невестата.

Накрая сватовете, колкото и да се „опъват“, посрещат сватовете и момъка с нужното гостоприемство.

Влизане в двора

След влизанато на сватбата в двора, момъкът ритва няколко пъти по затворената врата. Не го пускат, докато не даде няколко огледала. Невестата през цялото това време не се показва, крие се да не я види някои от гостите.

Давали й сито, за да зърне младоженеца през него, за да бъде той „сит от нея“. Едва след като го види момъкът по този начин, невестата може де излезе на двора и да посрещне сватовете. Ръси пред тях вода с китка босилек и хвърля във всички посоки жито. На някои места, след като поръси, се прибира вътре и се оглежда в огледало, за да остане този най- радостен момент завинаги. Менечто ритва с десния си крак, а китката скрива в раклата си, за да я посее пролетта. Ще има толкова бебета, колкото стръка поникнат.

Символичното сбогуване с къщата става, като братът/ сестрата на невестата я водят с кърпа, за да обиколи къщата и двора и да отвори всички врати. За последен път поглежда през отворените врати, които след това ще се затворят за нея.

В дома на момата е сложена трапеза. Свъкърът е донесъл малки питки, боб, хляб. Когато се срещнат двамата младоженци, те си разменят пръстените и годежните китки.

Предстои последното препятствие преди отвеждането на момата.

След поръсването с вода и ритула по сбогуването с къщата, невестата отново се скрива. Този път за последно. Последния й пристан – нейната стая, също ще бъде правзета. Въпреки, че вратата е заключена, и това ще бъде преодоляно – със сила или с откуп. Едните казват „отвори“, а другите „плати“. Това се повтаря три пъти, а накрая кумът плаща откупа от няколко сребърни монети и врата се отваря.

Младоженецът влиза и бърза да настъпи невестата с десния крак, тя също се стреми да направи същото. Влизат и останлите гости, носят даровете, пеят се песни, играят се хора.

Пребулване на невестата

Ако след влизането на сватавете и момъкът в дома й, невестата все още не се е облякла в сватбената премяна, сега е време да го направи. Понякога дрехите за сватбата са подарък от сватовете и обличането е ритулано- мерят дрехите на кантар, кадят се с тамян. Ризата може да се облече наопаки, да се предпази от магии и лоши очи. Колкото повече накити има, толкова по- добре.

Пребулването на момата е важен момент от традиционната българска сватба. Пребулването (покриването) се прави от девера, кумата или зълвите с червена кърпа (було), което да скрива цялото лице на невестата. Това се прави, за да се скрие лицето й от лоши помисли и хора. Тъй като от булото тя не е виждала нищо, бива водена за ръка.

По време на пребулването тя е седнала до огнището, с лице на изток. Булото се изтърсва срещу  слънцето, а невестата се прекръства. Този, които й слага булото го хвърля три пъти на главата й, тя го отхвърля, но накрая го приема. Върху булото, слагат венец, украсен със зеленина и цветя, чемшир. Целият този процес е тъжен за момата, затова често тя плаче с глас, а всички песни са жални и тъжни.

Извеждане на невестата

Невестата се извежда най- често от девера. Момата се покланя три пъти при излизане. И двамата с момъка целуват ръка на родителите си и се покланят, като първи това прави той, след това тя.

Извеждането на двамата млади е тържествено. Всички гости са вперили поглед в тях, чувствата на близките не се крият. Тъй като вярването за лошите очи е нещо, от което по всякъкв начин се стремят да предпазят младите, се появява страшника. Това е мъж, вийчо, чичо на невестата, който има за задача да отклони вниманието на гостите към себе си. Той е предрешен, понякога страшен, така че да предизвика изненада и всички да извърнат очи към него. При извеждането си навън невестата хвърля жито в лицето на зетя и веднага се прибира в дома. Следва второ извеждане.

Деверът отново я извежда, като този път ритуално ги представят пред гостите. След извеждането си, невестата раздава дарове.

Захранване на младоженците

Преди да тръгнат заедно, младоженците биват захранени. Захранването може да е само от няколко залъка, а може и да седнат на трапезата. Ако седнат на една трапеза, задължително се хранят от една чиния, с едни прибори – да са заедно и да не се разделят. Слага се хляб и сол върху колената им и всеки яде от коляното на другия. Който пръв вземе приборите и започне да се храни, той ще е глава на семейството. Разчупва се и пита нагоре, като всеки се опитва да отчупи по- голямо парче, за да командва и да води семейството.

Предаване на чеиза, петела, сватбеното дръвце

Докато се чака извеждането на невестата, момините роднини предават сватбеното дръвце на момъка и кума. Момите, които са помогнали в приготвянето, се пазарят, хвалят го и искат голям откуп.

Предава се и петела, заедно със сватбеното дръвце. Петелът е червен и на него трябва да има наниз от червени чушки. И за него се води дълъг пазарлък, а на края е важно какъв е откупът за него.

Чеизът на невестата, наричан още „руба“, „товар“, също се предава на сватовете, ако вече не са го направили. Чеизът обикновено освен дрехи, включва кърпи, завививки и всякъкви ръчно изработени от момата неща, които ще се ползват от бъдещето семейство.

Младоженецът го откупва след дълъг пазарлък с майката и братята на невестата.

Прощаване, благословия и тръгване на младите

Когато сватовете са вече на портата, младоженците целуват ръка на момините родители. Момъкът им дава дарове.  На прага се изсипва жар и пепел, за да минат през тях. Събират младоженците и ги обръщат на изток, майката покрива главите им с с бяла кърпа, а бащата прехвърля вино върху главите им отново на изток. Върху чеиза се поставят хляб и парите, събрани от откупа му.  Бащата ги благослявя пред хляба и солта.

Вече пред самата порта, момата се покланя три пъти  и отново се прощава с всички от своя род. Обикаля отново къщата три пъти с кана с вино, накрая я чупи, след това излиза. За плодовитост и лесно раждане, майката пуска едно сураво яйце, което се чупи на прага.

Ако невестата я взимат с кон, той трябва да е бял. При качването си в каруцата, стои права. Хвърлят ечемик, хляб и вино. Баща й удря младите със сливова пръчка, а момъкът удря леко невестата по гърба. И понеже в шепата си държи дребни монети, стафиди, той ги разсипва, а тя ги събира.

Накрая, когато каруцата тръгва, кумата ръси с жито, ечемик, дребни пари – за богат и охолен живот.

Снимки: Калоян Георгиев