Български сватбени обичаи 4: венчавка и влизане в новия дом

Венчаването се извършва в църквата. Храмът е така избран и от едните, и от другите сватове, че той да бъде по средата между двата дома. Рядко венчавката се прави в един от двата дома, само ако момата е взета предварително.

Невестата се води от девера, чак в предверието на храма. Младоженецът застава от дясната й страна. При влизането си в църквата и двамата трябва да прекрачат храма с десен крак. По време на самата венчавка те са стъпили върху първото изтъкано от момата платно. След венчавката над главата на невестата се разчупва хляб и потопен в мед, с него се захранват младите. Пият и вино от купа, а на дъното са сложени орехови ядки. На излизане от църквата, кумата хвърля жито, бонбони, а жени държат булото така, че по нея да не падат зърна.

На излизане отново деверът поема невестата и се отправят към дома на момчето.

Посрещане в дома на младоженеца

Често свекървата не ходи на венчанката. Тя очаква младоженците пременена и с бяла кърпа на главата у дома.

Отдалече се чува, че идват младите, по музиката и песните. Когото ги види да идват, поглежда ги през сито, за да са сити и да са заедно. Младите винаги минават по напряко постлан червен пояс, а преди това са минали през опънат на портата вълненик (престилка).

Като слязат от каруцата или конете, младите се кланят на свекъра и свекървата. Невестата се покланя три пъти и слиза едва, когато чува какво ще и дарят свекъра и свекървта. А те го правят тържествено, пред всички. По- малките неща са от свекървата, а по- големите – от свекъра.

Влизане в новия дом

За да влезе в новия си дом, невестата бива свалена от свекъра. Той я взима на ръце, завърта я три пъти около себе си надясно, та така „да върти и къщата“. Свекървата, някъде заедно със свекъра се хващат на ръченица, младоженците им целуват ръце. Свекървата опасва снаха си с червена престилка. Веднага щом стъпи на земята, снахата разпряга каруцата.

При посрещането на младоженците, свекървата захранва със хляб, сол, вино или вода. Захранва ги три пъти. Често, на различни места, свекървата дава на снаха си сито с жито, за да провери дали може да сее – така се „сее берекет“. В ситото има още бонбони, хляб, а върху тях бяла кърпа свекървата слага кесия с пари. Невестата се стреми веднага да настъпи кесията с десния си крак. И с дясната ръка сее върху гостите, върху къщата – прави това за здраве, за берекет – да са богати с жито, да го пилеят без да мислят. Невестата хвърля жито и вино и в къщата – колкото по- нависоко, толкова по – добре. А житото е специално отделено от събраното на „зесевки“.

При влизането си в новия дом, на младата стопанка й подават котле с вода и тя ръси „на кръст“ т.е на четири страни. Момичето, което й подава котлето, задължително трябва да е с живи родители.

След това деверът поставя котела на земята и младоженците го ритат, а накрая го обръщат. По това съдят какъв ще е късметът на къщата и полът на първото дете.

При влизането си към новия дом, невестата стъпва по бяло платно, бяла вълна, шарено платно. Най- често деверът е този, който води невестата, а после събира платното.

На прага на вратата пред къщата, ритуалът, с който се пожелава добър живот, без кавги, е мазането на вратите с мед и масло. Това е символично пожелание за сладък живот, без проблеми между двамата, а и между млади и стари. Младата невеста маже праговете с мед и масло, като може да гонаправи с китка цвете, а може и с пръсти. Тогава булката дава от меда на свекървата, кумата, младоженеца, девера. На някои места снаха и свекърва се мажат с масло и мед, за да са благи една с друга.

В новия дом

Вече на прага на новия дом, пътят е почти извървян. Остава една крачка. Първо стъпва младоженецът, след него невестата. Свекървата удря снаха си с машата, а гостите удрят младоженеца. Младите винаги стъпват първо с десния крак.

Като влязат вътре, двамата млади биват вързани, събрани с колан или пояс. Това е знак за свързването им оттук нататък. След това да влязат ги подканва свекървата или зълвата. На някои места, на главите им слагат ярем или пък юзда върху главата на младата невеста. Това е красноречив знак – предстои нелек живот, изпълнен с трудности, но семейството заедно трябва да мине през тях. Дават на невестата малко момченце, което да прегърне, а после тя му подарява ризка, чорапки, специална торбичка, обшита с монети.

Привилегията да пренесе на ръце през прага своята съпруга, все пак се пада на младоженеца. Момиче с живи родители й обува чорапи, които са изплетени от свекървата.

Невестата носи хляб и вино, защото в нов дом не се с ходи с празни ръце. Като влязат в къщата невестата разчупва хляба и дава на всички гости.

След като е прекрачила прага на новия дом, свекървата води невестата до сакралното място в дома – огнището. Като стигнат до него, обикалят го три пъти и невестата му се покланя, разравя с машата жарта. Както огънят серазгаря, така да се разгарят и чувствата помежду им. Накрая свекървата и снахата приклякат три пъти задено – ритуал за лесно раждане.

Кумска наздравица

Кумът е най- важния гост и през цялото време се изпълняват неговите желания. Той вдига първата наздравица и дава първата благословия. Деверът пък извежда невестата и младоженецът да поискат прошка от всички на трапезата.

Сватбена трапеза

Трапезата е важна част от българската традиционна култура. Особено важна е повреме на празник – тогава нищо не се пести, всичко е в изобилие – храна, пиене, музика, дарове. На самата трапеза всеки гост си има точно място, като най- важните гости са на най- почетно място. Всички гости носят „принос“, нещо което се множи и набъбва – жито, фасул, ориз, царевица. Освен приноса, се носят и готови ястия. По време на сватбената гощавка, когото гостите ядят и пият, млодоженците стоят прави. Те не ядат, нито дори сядат, а „говееят“ т.е. мълчат. Малко преди въвеждането им в стаята и преди свождането, могат да хапнат от храната, която е била приготвена в дома на невестата. Обикновено това е сладка баница, погача, пържени яйца.

Разваляне на кумовото дръвце, „шарено“ хоро, оттегляне на младоженците

Самото кумово дръвце се чупи, а ябълката се реже и се раздава.

Всеки гост дава нещо на кума, а той преброява парите. Бройката им трябва да е нечетен брой, иначе  се смята, че младите няма да имат деца. Кумът чупи погача и раздава на всеки от нея, както и от баницата и ракията, които е донесъл.

След угощението, започват и веселбите. Първото хоро се води от кума, а след него всеки един от важните гости повежда хорото. Всеки, който води хорото, откупва това си право и плаща на музикантите. Нарича се „шарено“, тъй като всеки се хваща на него, младоженците също са на хорото. Тук са и младите моми и ергени, а хората продължават до късно.

Идва време, в което кумът и стария сват трябва да си тръгнат. Те биват изпратени подобаващо – с музика чак до дома им и изпълнявайки желанията им. Изпращачите отново се връщат с хоро в дома на свекъра и свекървата.

Идва време и за младоженците да се оттеглят. Преди да бъдат заведени в тяхната стая, искат прошка, целуват ръка и се покланят три пъти от най- важните гости.

Внимателно преглеждат младите за възли по дрехите, откопчават копчетата им, така че нищо да не се обърква, завързва, заплита.

Снимки: Калоян Георгиев