Български сватбени обичаи: 5 – свождане и край на сватбените ритуали

Първата брачна нощ е изключително важен момент, свързан с обредността и ритуалите в целия цикъл на подготовка на сватбения ден. Свождането, наричано още „свеждане“, „събиране“, а оттам и „сватба“ има за цел да събере, обедини двамата млади. Младоженецът има за задача да покаже, че вече е възмъжал, а  невестата, че е девствена. Самият акт е символ на плодородието.

Подготовка за свождането

Задача на свекървата била да провери всичко, което младите момичета, деверът и зълвата били подготвили предварително. Леглото (одъра) винаги се подготвял в обора или хамбара, място, което е свързано с плодовитостта. А под чергата (чаршафа), свекървата лично слагала просо, жълтица, пшеница, та да имат младите много деца. На момичетата, които са подготвяли семейното ложе се дава откуп, т.е. плаща се за свършената работа.

Деверът е човекът, който дава последни наставления на младоженеца, а кумата – на невестата. Преди да влезе в стаята, невестата си облича бялата брачна риза и я проверяват да няма нещо остро по нея – игла, нож.

Въвеждане на младоженците в стаята

Първа в семейното ложе влиза невестата, обличат я в  новата риза и разплитат косите й. Преди това е взела шапката на мъжа си. Останала сама в стаята, тя пуска шапката надолу през пазвата си.

След нея влиза и младоженеца. Веднага след затварянето на вратата зад него, гостите чупят съд или паница, пълна с орехи. Момите и децата бързат да ги вземат – те са символ на плодородие.

Останали вече сами, никой не бива да ги безпкои младите. На трапезата са останали най- близките в трепетно очакване на развръзката от първата брачна нощ.

Щастлива развръзка

Девствеността на невестата била доказателство за нейната честност, почтенност, за това, че ще бъде добра съпруга.

Задължително се стигало до пушешни гърмежи, това било знак за всички, че невестата е била девствена. На някои места като доказателство изнасяли бялата й риза, поставена върху сито, а върху нея китка. Отгоре й се слагали пари. Ризата можели да гледат жени, които вече са раждали. В никакъв случай не се разрешавало да я видат млади жени – това предвещавало нещастие.

След като резулатът от първата брачна нощ бил оповестен, започва веселбата с радостни възгласи.

Честитят си с думите: „честита радост“, чакат младоженецът да гръмне с пушка през комина, за да оповести новината. Едва тогава бият тъпана и започва веселбата. Чупят и керемида или глинен съд. Хорото се води от свекъра и свекървата – то е буйно и живо, олицетворение на младостта и страстта на младите.

Блага ракия

За да не се държат родителите на момичето в неведение, задължително се ходи с блага ракия в дома им. Това се прави още същата нощ или най – късно на разсъмване в понеделник. С блага ракия се ходи и у кума, като това трябва да направи лично младоженеца.

Деверът, който носи благата ракия, носи и китки чемшир, босилек и дарове за родителите на невестата. Докато стигнат до дома на сватовете, вдигат голяма олелия, та всички да разберат, че момата е „честна“. В дома на сватовете, празникът започва отново, всички гости се боядисват в червено. Младоженецът дарява своята тъща с пара и я кичи с китка, а тя му приготвя „крачени  яйца“. Наричат се така, защото три пъти ги е прекрачила, преди да ги изпържи. Това се прави, за да се разбират двамата и да не се карат.

Отбулване на невестата

Отбулването на невестата се прави най- често преди първата брачна нощ или след ходенето на вода. Ходенето на вода е ритуал, който младата невеста изпълнява в първите дни след сватбата – най- късно до сряда. Младата стопанка трябва да донесе вода в нови съдове и да даде на всеки, който срещне по пътя си, да пие вода.

Самото було се сваля от кумата, кума или девера. Булото се сваля със сурова пръчка ото плодно дръвче, а най- често мястото, на което се прави е на дръвника, на кладенеца, под трендафил, под дърво. Наред с пръчката, има и сито с жито и цветя. Някъде има и бъчва с вино за почерпка на гостите.

Булото се навива на пръчката, повдига се два пъти, а третия се хвърля назад.  През това време невестата гледа на изток. Ако кумът е свалили булото на невестата, тя спира да говее пред него и му иска прошка.

Въпреки, че е булото е свалено, когото е пред други хора, невестата продължава да го носи. А след разбулването, идва забраждането. Празникът е свършил и идва ред на на труда и ежедневния живот. Слагат й обикновена бяла забрадка, която тя три пъти отхвъря, но накрая приема. С това се ознаменува още един етап от живата на невестата – краят на моминския живот и началото на семейния живот.

Разваляне на сватбенато знаме

Развалянето на сватбеното знаме също става след ходенето за вода или преди това или преди това, след венчавката пред или в дома на момчето.

Най- често знамето разваля кумът. Той разрязва ябълката и дава по едно парче на двамата младоженци. При развързването на двете кърпи от знамета, бялата взима невестата, а червената – деверът. Кърпата на знамето взима свекървата. След като ябълката е изядена, знамето (пръчката) се чупи и се хвърля. Местата, на които може да се хвърли са различни – в река, на покрива на църквата, през къщата на четири страни. Особено внимание се обръща на червения конец, с който е било ушито знамето. Той се прибира и се дава на невестата.

Запридане

С този обичай се извършва въвеждане на младата невеста в бъдещите й задължения в новия дом.

Той се прави няколко дни след сватбата, но не повече от четиридесетия ден. Отново деверът има най- важна роля, той подсигурява хурката, вълната и вретеното. Най- често ги прави сам или ги купува. Роднините го даряват и го посрещат с богата трапеза. Самата хурка и вретеното трябва да са направени от плодно дръвче, дрян или леска.

Вълната трябва да е бяла. Ако невестата не желаела да има деца веднага, запридала толково възли, колкото години искала да отложи раждането им.

„Повратки“– на гости в невестиния дом

До една седмица след сватбата, младите отивали на гости на родителите на невестата. Най- често това се прави на следващата неделя. Тъй като съботния ден се считал за неоподходящ, в първата събота след сватбата младите трябвало да си бъдат у дома. Затова отиват на гости в петък и се връщат чак в неделя. В събота тъщата ги вдига рано, за „да ги огрее слънцето“.

Младите отиват на гости сами или с най- близките. Броят на гостите задължително трябва да е нечетно число. Не отиват с празни ръце, а носят гощавка – баница, погача, вино, ракия. Понякога невесатата е носела и бялата си брачна риза, за да я изпере майка й.

Това отиване на гости, се превръща в своеобразна втора сватба. Домакините също са поканили гости, може да има музика, младите целуват ръка на всеки, а гостите отново ги даряват с пари.

С влизането й в бащиния дом, невестата стъпва върху маша (ръжен), майка й пуска яйце или просо под дрехите й, за да роди лесно. Тя стъпва върху яйцето и го размазва.

Майка й и дава къделя, с която да запреде, а младоженецът трябва да нацепи дърва. На тръгване от бащиния дом, невестата взима със себе си вълната, която е запрела, сърпа си и кошница, пълна със жито, орехи, ябълки. По пътя, ръси от всичко, докато стигне новия си дом – така няма да забрави пътя до бащиния си дом и няма да прекъсне връзката с родителите си. Носи и „принос“ – царевица, боб, за да расте и да се увеличава всичко в дома й.

След прибирането си от майчиния дом, в понеделник вечерта невестата измива краката на свекъра си и го завива в постелята му. Той я дарява с пари. Това отново е знак за новото статукво на невестата и приемането й от новите родители.

Така постепенно, празникът свършва и младите отново постепенно се връщат към ежедневните задължения  и задачи. Те ще продължат да изпълняват обредните си задължение чак до година след сватбата. Ала дългото пътуване, наречено сватба, вече е приключило.

 Започва новият съвместен живат на двамата млади.

Снимки: Калоян Георгиев