Български сватбени обичаи 2: канене и приготовления за сватбата

Засевки

Началото на истинската подготовка за предстоящата сватба се поставя със засевките.

Ритуалът се нарича по различен начин- „засевки“, „квас“, „медник“, но в основта му е засяването, пресяването на брашното за обредните хлябове, които трябва да се омесят и изпекат за празника. Подходящите дни за омесването на хлябвете е различно – сряда, четвъртък, петък, събота.

Сее се и в двете къщи, обикновено по едно и също време. Ако не се прави паралелно, то първо в дома на момчето, а после в дома на девойката.

За самото приготвяне на хляба е нужно много брашно, което да бъде пресято, през много сита и за различни обредни хлябове за различни дни. Сеячките са задължително моми с живи родители. За самите засевки кани деверът с бъклица вино. На засевки могат да дойдат всички неомъжени приятелки на девойката, но трябва да са специално поканени.

Самата подготовка са засевките е задача на зълвата – тя подготвя брашното, ситото и нощвите. Тя и девера засяват с едно сито, а пресяват три, седем или девет девойки с друго сито. В нощвите се слага пара или поясът на момъка, в ситото пък слагат пръстена на момата, клонка от дрян, топуз от кантар. Всички тези вещи символизират промяната и прехода, които трябва да направят младите.

Брашното и ситата се носят от три или седем цели къщи –без покойници и се слагат едно върху друго в нощвите. Самото омесване става в различни дни в зависимост от хляба, които ще се приготвя. И двата дома се месят и пекат хляб: хляб за кума и кумата, хляб за сватбената трапеза. Първият хляб е за девера, вторият – за кумовото дръвце, третият за булката.

Първият сватбен хляб, който се изпича е медникът. Той е украсен със сусам, орехи, стафиди и е сладък. Пекат се три медника и след това се слагат един върху друг, деверът дава вино, а всеки се стреми да си отчупи по една хапка от медника. На младоженците се дава чак в деня на сватбата.

Каненето за сватба

Никой не може да отиде на сватба, ако не е „калесан“ или поканен, без значение колко близък илли колко отдавна знае за предстоящата сватба.

Канене на кума

Най- важният човек е кумът, затова първо се кани той заедно с кумата. Те биват поканени лично от родителите на момчето. За сватба се кани в четвъртък или събота сутринта. Отива се с бъклица с вино, баница, хляб. Посреща ги кумата. Задено с родителите на момчето, отиват и моми – певици. Те пеят специално на кума. Разстила се софра и се отбелязва и тази крачка към създването на младото семейство. Накрая кумата изпраща калесарите с пита и вино.

Всички останали гости могат да бъдат поканени от девера, зълвата, младоженеца или роднини и от двете страни. На някои места калесването започва от „целокупна“ къща – там, където семейството е от първи брак, има здрави деца и скоро няма покойници. От страна на момичето канят в петък.

Отива се с бъклица вино, ябълка и китка чемшир или босилек за всеки. Ябълката и китката са били своеобразни покани. След като всички били поканени за сватбата, в събота започвали приготовленията и в двата дома.

Бръснене на младоженеца

Бръсенето на младоженеца се прави в събота или в неделя. Може да съвпадне с момковата вечер или с тръгването за булката на следващия ден.

Бръсенето e своеобразно отбелязване на края на ергенския живот. Интересното е, че младоженециът се бръсне дори и да няма брада. Всъщност, момчетата не се бръснели преди деня на сватбата.

Младоженецът може да седне на различни места: на трикрако столче, на дръвника в двора, под плодно дърво. Деверът носи вода, а приятелите на младоженеца три пъти я връщат, защото е мръсна. Накрая я приемат за бистра.

Момите намазват пита с мед, а пред момъка поставят върху изпрания от момата пояс риза, кърпа за лице, жито, сито с пръстен, жито, огледало. Човекът, който бръсне младоженеца трябва да има живи родители, може да е девер, мъж на етървата, момче, което е спало в съботната вечер у младоженеца.

Възможно е ритуалът с бръсненето да бъде извършен и в неделя сутринта, където присъстват кумът и кумата. Тогава всичко е много по- тържествено, музиката свири, играят се хора.

Много се внимава да не се отреже някои косъм от брадата и да падне извън кърпата. Всички косми се събират и се увиват в бяла кърпа, дава се на майка му, която по- късно я дава на булката. След младоженеца, се бръснат още двама негови другари.

По време на бръсененето присъстващите хвърлят пари в бяла кърпа, която после се дава на бръснаря. Млади девойки пък приготвят баница, от която след това изпращат парченце и за булката.

Сплитане косата на момата

Сплитането на косата на девойката винаги е след като са приключили с бръсненето на младоженеца. Това можe да се случи в дните събота или неделя сутрин.

Отново деверът носи вода, като котлето в което налива водата трябва да е бяло – за да са бели децата й. Този вода е „мълчана“, донесена е при пълно мълчание. Девойките чакат девера с водата и три пъти я замърсяват с пепел. Накрая го оставят да донесе чиста, а котлето пълнят с пари, жито, цветя.

Момата сядала под червен трендафил и ритуално са поливали косата й с червено вино. Символиката тук е ясна – да бъде червена като трендафила и децата й да са хубави като виното.

Около момата са нейните приятелки, близки, съседки. В стаята, в която се сплита девойката, те постилат килимче за невестата, върху което се слага здравец, ечемик, грозде. Косата на девойката се разделя на път с дрянова пръчица и косата започва да се плете на една или две плитки.

През цялото време дружките й пеят тъжни песни, девойката плаче. В плитките вплитат дребни цветя или невен, потопени преди това във вино.

Знак, че невестата вече е оплетена и напълно готова за сватбата е излизането на майка й от стаята. Бъдещата невеста за последен път целува ръка на родителите си, както и на по-възрастните си братя и сестри.

Приготвяне на сватбените вещи- знаме, кумово дръвце, венец

Сватбата е ритуал, който е наситен с различни елементи и атрибути. Всеки от тях има своето предназначение, обредна роля и носи магически послания.

Сватбено знаме

В различините крайща на България знамето се нарича по различен начин – „байряк“, „пряпорец“, „стяг“. Сватбата не минава без знаме. Изработването му се извършва в различни дни – четвъртък, петък, събота.

Сватбеното знаме задължително е от от сурово дърво и то плодно- черница, шипка, леска, слива и др. Посланието тук е свързано с плодовитостта на бъдещето семейство. Дръжката на знамето се отсича от веднъж, с един замах – така че бракът на младите да не се повтаря. Отсича се винаги от девера или от млад, неженен момък. Там, където е отсечено дървото – в корена му – слагат хляб, орехи и разливат вино. Хлябът е пожелание за мир и плодородие, виното- за разбирателство, а орехите са децата. След обредното отсичане, момите, които изпълняват песни черпят всеки, когото срещнат по пътя за вкъщи.

Знамето се украсява от девера и зълвата с брашлян и чемшир. Правят го мълчешком. Кърпата на знамето също се обшива с брашлянови листа, натъркани с барак (позлата). На върха на знамето винаги се поставя ябълка, китка с брашлян, чемшир, червен конец. Около тях пък се слагат шипки, чесън, пуканки, стафиди. На върха се поставя звънче или къса пръчка, която заедно със самата тояга да образува кръст. А под самия връх се зашива червен плат или червен пояс и пешкир. В краен случай- три пешкира. Знамето винаги се шие с червен конец, рядко с червен и бял.

Направата на сватбеното знаме е свързано с плодородието. Негови символи са червения цвят, зелените растения, плодното дръвче, от което бива отсечено пръчката за знамето. Знамето се прави винаги преди изгрев слънце, като девойките, които го шият внимават да не падне конец, за да се направи лоша магия на младоженците. Когато е готово се играят хора, пеят се песни. Накрая се оставя навън, наклонено на изток, но преди залез слънце се прибира вътре. На следващата сутрин отново го закачат, така че да се вижда- това е знак, че в къщата скоро ще има сватба.

Ако се прави знаме в дома на момата, то се слага върху чеиза й.

Понякого бащата на девера откупва знамето и го предава на самия девер. От този момент нататък, той се грижи за него, с него повежда хорото, а накрая го оставя на определеното място.

В неделя сутрин, в деня на сватбата, двете знамена се съединяват, а на върха им слагат обща ябълка и ги увиват с червен конец и китки.

Знамето се чупи под розов храст,  невестата взима кърпата и част от дървото, от които по- късно ще бъде направено люлката на детето.

Сватбен венец

Сватбените венци са цветни, а най- богато украсения и най- хубавият е този на невестата.

Венците се приготвят от кумата или от неомъжени момичета. Най- подходящи са пръчката от лозе, шипка или треднафил, избрани отново заради връзката с плодородието.

Както и при сватбеното знаме, цветята за венците отново се берат в мълчание и се оставя малък нишан на мястото на откъснатото стръкче. Задължително се бере босилек и брашлян, присъстват и черения конец, белия цвят, златото. На венеца се закичва пръстен и две парички. Венците се правят от момите под съпровод на песни и празнично настроение. Венец се прави за всеки от родовете, като се оставя 40 дни на вратата, а след това го поставят на плодно дръвче.

Венецът за невестата, откупен от сватовете, бива отнесен тържествено в дома й.

В наши дни, аналог на сватбените венци са короните, които свещеникът слага на главите на младоженците по време на венчавка.

Кумово дръвце

Кумовото дръвце също се нарича по различен начин. Определяща роля има дървото, от което е направено – дъб, ела, бор, ябълка и от мястото му по време на сватбата. Затова и се нарича различно: „трапеза“, „бахча“, „теферич“, „вейка“, „чатал“, „ябълка“.

Снимки: Калоян Георгиев