Български сватбени обичаи: 1 – искане на булка и годеж

Подходящо време за сватосване, годеж и сватба

В традиционния български календар сватбените сезони са есента и зимата. Тогава приключва селскостопанският труд, свързан с прибирането на реколтата от нивите, полята, овощните градини. След приключването на полскта работа, започват седенките.

Вижте: Защо зимната сватба всъщност е добра идея?

Лятото не е подходящо за сватби, не само заради работата, но и заради църковните забрани. Сватби не се правят по време на пости. Дните от Коледа до Йордановден наричани още Мръсни дни, също са забранени за сватби. Най-подходящото време е след Петковден до Игнажден. В този период от около два месеца е времето за сватосване. Ако до Игнажден годежарите са свършили своята работа, сватбата може да се направи след Йордановден до преди Сирница и започваненто на Великденския пост. Неделя Месопустна е сякаш най-доброто време за сватба.

Сватосване или „сгледа“

Момчето или неговите родители вече имат определена избраница и затова е необходим предварителен оглед. Това може да доведе до годеж, но може и да не не се случи такъв. На „сгледа“ ходели пратени от бащата на момчето сватовници да видят как изглежда домът на момата, готови ли са да откликнат с радост или не. Обикновено се ходело рано сутрин в ден неделя, понеделник или вторник, с идеята годежът да стане в сряда.

При съмнение в успеха на начинаето, първо се пращат жени и то две – през деня, а вечерта отиват само мъже. При отиването си, жените се отправят направо към огнището, където разравят жарта. Огнището е символ на топлината и дома. С идването си  вечерта, сватовниците носят клон от слива или череша или пък с елхова клонка и винаги прекрачват прага с десния крак.

Понякога, момата може ги поздрави. Това е знак, че са добре дошли. Ако пък изчака баща й да я повика, значи не е й е много по сърце сватбата.

Най- често разговорът между сватовниците и бащата протича иносказателно- говорят за млади  соколи или цъфнал трендафил. Дори и да се стигне до отказ от страна на бащата на момичето, то той се прави много деликатно и внимателно, без да се обиди отсрещната страна.

В други случаи не дават момата от първия път, а я крият и така майката на булката връща сватовниците няколко пъти. Дори и да са съгласни, не бързат да се съгласяват веднага.

Когато сватосването върви трудно и нещата могат да не се случат, свекъра и свекървата  също отиват. И понеже нещата могат въобще да не станат, носят цяла софра, за да потръгнат преговорите. На нея слагат бяла кърпа и първият дар е за момата- една пара или наниз от пари и ябълка.

Когато от самото начало са решили да дадат съгласието си за този брак, бащата на булката пълни тайно бъклицата на момковия баща с вино или ракия. При постигане на съгласие, сватовниците дават „нишан“ – подарък на момата, кърпа, обеци, гривна. Задължително е да ѝ дадат китка, на която е завързана с червен конец пара. Свекървата дава шише с ракия на сватовете, а момата също дава свой „нишан“ – престилка, риза, чорапи. След това тя целува ръка на на свекъра и свекървата и закичва със здравец всички присъстващи.

Малък годеж

„Калесването“ (каненето) за малък годеж не се крие както сватосването, чийто изход е неизвестен. Съгласието вече е налице и може да се полее, затова някъде го наричат „бъклица“, „сговор“, „половин годеница“. На малкия годеж отиват бащата на момчето, роднини, съседи. Момчето не ходи. Момковата майка приготвя „нишан“ – дар за девойката, чието предаване е важна част от ритуала, както и погача. Повтаря се и ритуалът с разравянето на жарта в огнището.

Най-важната част обаче е размяната на нишани. Нишанът може да бъде китка с пара, гердан, наниз от монети и др. Китката винаги е от свежи цветя, здравец, бръшлян или чемшир, а монетите са завързани с червен конец. Най-често нишанът се дава от свекървата на моминия баща. Той го взима и благославя, а китката може да се сложи на масата, та всички да я видят. След това момичето приема китката и целува ръката на свекъра си. Това е най-тържественият момент от малкия годеж – младите вече са годеници. Годежът се оповестява с възгласи и песни.

Момата също има подготвен дар – китка за бъдещия свекър. Годежът продължава с благогловии и накрая свършва с хоро и веселба.

Голям годеж

Естественото продължение на малкия годеж е последното договоряне на сватбата или „голям годеж“. Големия годеж се прави няколко дни или седмици след малкия. Точният ден се договаря предварително, а мястото на празненството отново е домът на момичето.

Целта на големия годеж е окончателното договаряне на сватбата и тази договорка има статута на правен акт, защото предстои да се изяснят всички подробности, а именно: какви ще са като вид и стойност даровете между двете семейства, колко ще са сватовете, какъв ще е размерът на бащиното право и не на последно място – кога ще е сватбата. Обикновено сватбата се прави от седмица до един месец след годежа.

На голям годеж се тръгва тържествено, с песни и музика. Естествено, носи се бъклица вино, както и храна за софрата, според възможностите.

На трапезата най-важни са двамата бащи, седнали един срещу друг. Младите стоят прави.

И двата рода имат свои конкретни задачи, които трябва да изпълнят – на моминия род е да повиши цената на момата, а с това и стойността на даровете, предназначени от страна на годеника ѝ. Задачата на момковия род пък е да се договорят и спазарят, ала да не се посрамват и да не могат да платят за тази сватба. Всички участници добре знаят какви са „ролите“ им в този своебразен театър и се стараят, вживяват, наддават. Така, след като са уточнили и най-малката подробност е ред на даровете.

Отново, най-важен е нишанът за бъдещата булка. Той е направен лично от свекървата, но се дава от свекъра. Дарът за годеницата (голям нишан) е голяма китка – от бръшлян или чемшир, увита с червен конец, а към него привързани сребърни и златни монети. Като допълнение, на някои места, в бялата кърпа, в която е увит нишанът, има жито и семена, както и синьо перо за момата.

Друг елемент от големия нишан е премяната (дрехите) на момата. Въпрос на възможности е колко пълна ще е тя, понякога е само част от цялостната премяна- риза, обувки, кърпа. На някои места даряват обувки и на тъщата.

След размяната на даровете, родителите отново изричат своята благословия към младите. Младите пък отдават почит към родителите си като целуват ръка по старшинство – първо на мъжете, после на жените.

Момата закичва всички с китки с червен конец. Това е един ритуал запазен и до днес- „закичването“, което в наши дни се прави на самата сватба след „краденето“ на момата.

С приключването на големия годеж, приключва и важния цикъл от договорки, идва време за празнуване – започва веселба, понякога продължаваща до ранни зори.

С големия годеж сватбата е вече договорена и трудно се разваля. Той има смисъла на юридически акт, а публичността и показността свързани с него са гаранция за споразумението между двете семейства.

Ако по някаква причина – болест, гурбет или друго – годежът се развали, моминия род трябва да заплати двойно разходите, а момковия – да върнат само даровете.

„Отсичане“ на сватбата

След големия годеж, всичко вече е готово и сватбата трябва да се „отсече“ – да се договори точния ден и час. Това се прави до две седмици преди самата сватба, момковите родители отново отиват на гости в дома на момата.

Денят задължително е неделя и я наричат „сляпа“. Слага се трапезата отново, а и гостите не идват с празни ръце, винаги носят по нещо. Понякога това е денят, в който се договоря и размерът на т.нар. „агърлък“ – бащиното право или откупуване на чеиза, който момата е изработила. Обикновено той се е давал без пазарене, за да се обезпечи всичко договорено и да се запази „сговора“ на сватбата.

Снимки: Калоян Георгиев