Как се прави еврейски годеж
Из книгата „Традиции и празници в България“, Елена Огнянова
В българската историческа наука за пръв път се споменава еврейска народност през средата на XIII в., когато цар Иван Александър се оженил за еврейката Сара. Преди да се венчае с царя, тя се покръстила и приела християнското име Теодора. Вероятно при такива смесени бракове и през следващите столетия се налагало съпругата да приема вероизповеданието на съпруга.
В 1503 г. равинът Леон де Модена записал, че „Всеки евреин е длъжен да се ожени най-добре на 18-годишна възраст, за да се изпълни Божието повеление: „Плодете се, умножавайте се и напълнете земята”. Който премине 20-те години, без да се ожени, изпада в грях”.
Ето защо, в еврейските семейства
Родителите взимали решение за кого да задомят своите деца
Както и при българите, така и при евреите инициативата е излизала от страна на момковите родители. Те оглеждали девойките в различните семейства и насочвали вниманието на сина си към ония, които им допадали.
Тогава младите започвали по-често да общуват и, макар в присъствието на възрастните, имали възможност да се опознават и харесват. Когато момъкът съобщавал на родителите си, че харесва еди-коя си девойка и че тя проявява интерес към него, тогава се извършвал годеж.
В деня на годежа момковите родители и синът отивали в дома на девойката
Разговаряли с родителите, уточнявали подробности, младите целували ръка на възрастните и ги обявявали за годеници. Годежът продължавал една-две години. Годеникът посещавал годеницата с родителите си и сам всяка събота, когато и носел плодове и сладкиши, приготвени от майка му.
В случай, че се налагало годеникът да отсъства дълго време, трябвало да се даде по-голяма гласност на годежа и сигурност на годеницата. Затова в присъствието на духовно лице, равин или негов помощник, извършвали обреда „кинян” (придобиване на собственост), за които са били необходими десет души мъже за свидетели. По този начин годеникът се ангажирал и обричал пред Бога във вярност към годеницата.
Докато траел годежът,
годеницата приготвяла чеиза си –
горно и долно облекло поне за няколко години, спални принадлежности – дюшеци, юргани, възглавници и чаршафи, както и покривки. Затова се правели седенки – събирали се девойки и съседски жени, приятелки и роднини, помагали в изработване на чеиза и пеели нарочни за случая песни.
Ето едно читиристишие от такава песен:
Излез, майко, вън на двора,
да видиш синова изгора.
Откъм морето, майко ле, пристига,
като ела златна видях я да блести.
Десет дни преди сватбата в къщата на годеницата нареждали чеиза, за да го видят съседи и познати, роднини и приятели и често по-далечни, но любопитни девойки и жени, доведени от техни близки. От страна на годеника идвали роднини оценители, които
оценявали всяка вещ
защото цената трябвало да фигурира в брачния договор „кетуба”.
В него се вписвали зестрата и чеизът, които теоретически принадлежат на жената. По време на брака мъжът разполага свободно със зестрата, но стигне ли се до развод, е длъжен да я възстанови.
Един документ от 19 октомври 1577 г. от община Будин (Видин) показва брачните отношения на евреите, отразени в кетубата:
„И тъй благославяме и решаваме от днес нататък всеки мъж или жена, които омъжат дъщеря си за мъж, бил той жител на този град или на друго място, в случай че му обещаят зестра, съгласно споразумението помежду им, в момента на определянето на чеиза от зестрата оценителите ще трябва да оценят всичко онова, което трябва да се запише като зестра на годеницата: пари, злато, сребро, бисери, дрехи за годеника и годеницата, възглавници, юргани и недвижимости, като се почне от металическите съдове и се свърши с глинените такива…”
Записва се също така и сумата – какви пари е донесла годеницата. Ако жената умре, без да е оставила дете, мъжът наследява една трета от реалната цена, която му е донесла, а две трети остават за нейните наследници – сестри, братя и пр. Еврейските девойки винаги се омъжвали със зестра, която била вписвана в брачния договор.
Щастлива сватба!
Ако имате нужда от професионална помощ относно подготовката и организацията на сватбата ви, запишете си час за безплатна консултация с мен:
За още идеи и съвети за вашата сватба, последвайте ме във Facebook и Instagram или да се присъединете се към нашата фейсбук група „Помощ при организиране на сватба“.